Мъжко безплодие (стерилитет)

Неуспехът на една двойка да постигне зачатие може да бъде резултат от проблем в жената точно толкова, колкото от проблем с мъжа.

При 30% от потърсилите медицинска помощ причината е изцяло у мъжа, а при още 20% — частично. Безплодието при мъжа би могло да се дължи на много фактори - нарушения в сперматогенезата, подвижността на сперматозоидите, ерекцията, еякулацията или на неспособност за взаимодействие между сперматозоида и яйцеклетката. През последните няколко деситилетия, въздействието на индустриализацията върху репродуктивното здраве е повод за безпокойство. Тези притеснения са до голяма степен породени от доклади, показващи, че качеството на спермата при мъже от Европа и САЩ е намаляло през втората половина на 20ти век. Токсините, които най-често биват посочени като потенциални причинители на неплодовитост, могат да бъдат организирани в четири категории: физични и химични фактори, както и фактори, свързани с работата и стила на живот.


Изследванията на 472 безплодни двойки показват, че:

  • при 12% проблемът се дължи на ниска концентрация на сперматозоиди;
  • при 6% — на пълна липса на сперматозоиди;
  • при 8% — на антитела срещу спермата;
  • при още 6% — на непълноценно полово общуване.

Причини за безплодие или понижена оплодителна способност могат да бъдат:

  • топлина или електростатично електричество около тестисите;
  • битови навици, например много алкохол, пушене и стрес;
  • преболедуван орхиепидидимит;
  • прекаран двустранен реактивен орхит;
  • недоизлекувана инфекция (например хламидия);
  • предхождащи проблеми с тестисите (завъртане) или неслязъл тестис;
  • малоформации по рождение, като липса на еякулаторен тракт или на семепровод;
  • запушен епидидим или семепровод в резултат на прекарана инфекция (гонорея, хламидия и др.);
  • антитела срещу сперматозоидите;
  • ретроградна еякулация;
  • генетически увреждания;
  • импотентност;
  • химиотерапия;
  • тежко заболяване на черния дроб или бъбреците

Диагностика на мъжкото безплодие

Първоначалното изследване включва историята на пациента, физически преглед, общ хормонален тест и един или повече анализ на спермата, при който се изследва количеството сперма, броя на сперматозоидите, както и тяхната възможност да се движат спонтанно и качеството на тяхното движение и морфология. Първоначалните въпроси към пациента включват:

  • Преглед на медицинската история, предишни операции и взимани лекарства
  • Дискусия относно семейната история на неплодовитост или дефекти при раждане
  • Внимателен преглед на социалната история и работните рискове на пациента,
    за да бъде дадена оценка за възможно излагане на опасни субстанции, които биха могли да навредят на плодовитостта.

След това се прилага подробен физически преглед с цел да се оценят тазовите органи: пенис, тестиси, простата и скротум.
Прилагат се лабораторни тестове като:

  • Анализ на урината, който индикира наличието на инфекция
  • Анализ на спермата, при който се оценява мобилността, формата и зрелостта на сперматозоидите, обемът на изхвърляне, реалният брой сперматозоиди и ликвидитетът на изхвърлената сперма.
  • Хормонални тестове, които оценяват нивото на тестостерон и ФСХ (фоликул стимулиращи хормони), за да се определи цялостният баланс на хормоналната система и специфичното състояние на производството на сперма. Серумното ниво на LH и пролактин са други хормонални тестове, които могат да бъдат направени, ако първоначалното тестване индикира нужда да се направят.

Когато диагнозата не е очевидна след първоначалното изследване, допълнителни тестове могат да бъдат необходими.
Един или повече от долуописаните тестове могат да бъдат препоръчителни:

  • Seminal Fructose Test – за да определи дали фруктозата бива добавена правилно от семенните торбички към спермата
  • Post-ejaculate Urinalysis – за да определи дали съществува препятствие или обратно изпразване
  • Semen Leukocyte Analysis – за да определи дали има бели кръвни телца в спермата
  • Kruger and World Health Organization (WHO) Morphology – за да изследва формата на сперматозоидите и тяхните свойства в детайл
  • Anti-sperm Antibodies Test – за да установи наличието на антитела, които могат да доведат до неплодовитост
  • Sperm Penetration Assay (SPA) – за да се потвърди способността на спермата да опложда
  • Ултразвук – за да установи наличието на разширени вени или препятствия на тръбите в простатата, скротума, семенните торбички или канала на изхвърляне
  • Биопсия на тестисите – за да определи дали производството на сперма е разстроено или има наличие на блокаж
  • Vasography – за да се провери структурата на системата от канали и да се открият евентуални препятствия
  • Генетични изследвания – за да се отхвърлят възможни мутации в един или повече генни региони в Y хромозома или за да се тества за cystic fibrosis при мъже, на които им липсва vas deferens

След като диагностичната оценка бъде завършена, лечението може да бъде медицинско или ендокринологично третиране, хирургическа корекция, или решение да се манипулира или обработи спермата с цел достигане на бременност.


Няколко полезни съвета

Няколко лесно осъществими промени в начина на живот могат да увеличат оплодителната способност:

  • Носете свободни боксерки
  • Намалете количеството на алкохола. 40% от намалената оплодителна способност се дължи на поемането на четири единици алкохол дневно.
  • Ограничете поемането на кофеин до три чаши кафе, чай или кола дневно.
  • Откажете пушенето, за да не се образуват допълнителни количества свободни радикали.
  • Освободете се от излишното тегло, което нарушава равновесието между тестостерона и естрогена.
  • Прилагайте различни методи за намаляване на стреса.
  • Поемайте достатъчни количества антиоксиданти с храната си. Те неутрализират свободните радикали, на които се дължат 40% от щетите, нанесени на сперматозоидите - витамин C, E, бетакаротин /протвитамин на витамин А/, цинк. Необходимите антиоксиданти се набавят чрез храната или чрез синтетични хранителни добавки. Витамин С – портокали, киви, лимони, чушки, зеле, броколи, картофи; Витамин Е - спанак, слънчогледово семе, пшенични зародиши, ядки; бетакаротин – моркови, зеле, спанак, броколи; цинк – телешко и агнешко месо, яйца, морски продукти, зърнени храни, кисело мляко.

Шансовете жената да зачене могат да бъдат увеличени, ако мъжът се въздържа от еякулация 3-5 дни преди фазата на най-голяма вероятност за оплождане на яйцеклетката (между 12-ия и 19-ия ден от началото на менструалния цикъл). Според изследванията тогава концентрацията на сперматозоидите е най-голяма.


Някои факти за мъжката спермограма през последните години

През последните 50 години концентрацията на сперматозоидите е намаляла от 113 на 66-76 милиона на милилитър, обемът на семенната течност е спаднал от 3,4 на 2,75 милилитра, подвижността на сперматозоидите също е намаляла.

През последните 15 години броят на мъжете с понижена концентрация на сперматозоидите се е утроил, а два пъти повече мъже са с намалена подвижност на сперматозоидите. Изследванията показват, че съдържанието на сперматозоиди с неправилна морфология се е увеличило 12 пъти.

Мъжете с концентрация на сперматозоидите 20-40 милиона на милилитър се смятат с намалена оплодителна способност, докато при под 20 милиона на милилитър се водят стерилни. На практика обаче не е точно така, защото при по-нисък процент подвижна сперма обикновено е необходимо повече време за оплождане.

Секциото – за и против

Нарастващият брой раждания чрез цезарово сечение става повод за дискусии както сред професионалните среди, така и между майките. През последните години се наблюдава тенденция за повишаване честотата на оперативните раждания като по статистически данни този процент достига до 40 % от ражданията. Причините за това са комплексни – медицински, социални, психологични като не малка част се дължат и на предпочитания на самата пациентка, без да има медицински показания за това. Секциото е коремна операция, която носи рискове и усложнения както за майката, така и за бебето. Две основни причини карат бременните да настояват да родят със секцио. Първата причина, това е насажданото мнение, че оперативното раждане е по-малко рисково и травмиращо плода. Втората основна причина почива на страха от болка и опасенията, че естественото раждане би увредило по някакъв начин организма им. Оперативно раждане се налага в много случаи по медицински причини като едър плод, предлежаща плацента, офталмологични причини, неправилно предлежание на плода, тесен таз, възраст.


За и против секциото

Истината е, че няма никакви доказателства, че новородените със секцио са в по-добро състояние от новородените при нормално протекло раждане – нито непосредствено след раждането, нито в по-късните етапи от живота им. Ако секциото е по медицински показания, надали има смисъл да се обсъждат предимствата и недостатъците. Безспорно това е правилното решение за жената и нейното бебе. Все пак предимство е, че родовите пътища остават незасегнати.


Жените желаят секцио поради страха от болка и опасенията, че естественото раждане би ги увредило по някакъв начин.
Какви са тук реалностите?

Истината е, че съвременните методи за обезболяване при естествено раждане с епидурална анестезия снижава болката до минимум и позволява на жената да взима активно участие и да се чувства комфортно в целия процес на раждането. Много е важно да се промени нагласата на жената спрямо естествения процес на раждането като за това трябва да се дава точна информация на родителите, да се създаде доверие в екипа и направи предварителна подготовка за активно раждане. Удачен вариант за това е да се посещават специалните училища за бъдещи родители


Винаги ли след секцио трябва да се ражда отново със секцио

При втора бременност, ако не съществуват индикации за оперативно родоразрешение, при прецизна преценка от страна на специалиста, раждането може да завърши и по естествен път.


Трябва ли жената, заченала in vitro, непременно да роди секцио?

През последните години се увеличава процентът на бременностите, постигнати чрез асистираните репродуктивни техники /инсеминации, ин витро/. Независимо от начина, по който е настъпила бременността, ако тя протича нормално и няма акушерски показания за цезарово сечение, такава жена би могла да роди по естествен път. Как да роди жената – по естествен път или със секцио, е въпрос, който трябва да се обсъжда съвместно между акушер-гинеколога и бъдещите родители, съобразявайки се с медицинските показания и желанията на жената.

Щитовидната жлеза и стерилитетът

Ако дълго време не можете да забременеете, проверете щитовидната си жлеза. Проблемите с щитовидната жлеза често могат да бъдат причина за безплодието както при жената, така и при мъжа. Пациентите както с повишена, така и с понижена функция на щитовидната жлеза често имат репродуктивни проблеми, въпреки че е напълно възможно да се забременее и при наличие на болестта. Наричат проблемите с щитовидната жлеза „тихата епидемия“, защото в много случаи жените не знаят, че имат проблеми с нея. Мъже и жени, при които е налице нелекувана дисфункция на щитовидната жлеза, често страдат и от понижено либидо.


Влиянието на щитовидната жлеза върху всички функции на организма, включително на половата систева, е огромна. Ето защо, проблемът с щитовидната жлеза е сериозен – хормоните на щитовидната жлеза са от съществено значение за правилно и нормално ембрионално развитие както и за износването на плода. При нарушена функция на жлезата жената може да има липса на овулация. Нарушения на щитовидната жлеза причиняват и спонтанни аборти – до 6% от случаите. Хипо или хипертироидизмът може да бъде причина за стерилитет и при мъжа, тъй като за производството на сперма се изискват нормални нива на тироидните хормони в организма.


Заболяванията на щитовидната жлеза са лечими. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-добре. Това, което препоръчвам, е консултация с ендокринолог, а при бременност и заболявания на щитовидната жлеза – чести консултации с него. Критериите при стерилитет и бременност са различни, лечението, честота на посещения, през какъв интервал да се правят контролни изследвания трябва да бъде преценено от ендокринолог и акущер гинекологът, проследяващ пациентката.

Фолиева киселина и бременност

Фолиевата киселина, наричана още витамин B9, е един от най-важните за здравето и витамин. Тя помага на клетките да се умножават. Фолиевата киселина е и единственото хранително вещество, при което потребностите на бременната са увеличени двойно. Необходима е за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона. Достатъчната консумация на фолиева киселина намалява риска от вродени увреждания на бебето до 70% като спомага за правилното развитие на гръбначния стълб, мозъка, образуването на ДНК и доброто развитие на клетките. Витаминът оказва и положително въздействие върху организма на бъдещата майка - тонизира и намалява нивото на стресовите хормони. Особено полезен е за жени, склонни към анемия.


Тъй като организмът не произвежда витамина, той трябва да се набавя най-вече чрез храна или под формата на таблетки. Най-добрият и източник са суровите зелени зеленчуци - салатите, спанакът, грахът, магданозът, броколите, хлябът. Фолиева киселина има и в черния дроб, меките сирена, цитрусовите плодове, овесените ядки, пшeничните зародиши. Необходимото количество при бременните жени е 400 мкг (0,4 милиграма) дневно.Трудно се достига достатъчен прием на този витамин чрез храната, особено по време на бременност, когато потребностите от него са двойно по-високи, тъй като няма специфични, богати на фолиева киселина хранителни източници, с изключение на черния дроб. Ето защо, за избягване на фолиев дефицит в критичните първи месеци на бременността и намаляване риска от вродени малформации на новородените, на жените, които планират да забременяват се препоръчва да взимат допълнително фолиева киселина като хранителна добавка.