Какво да правим когато бебето се бави?

Стерилитетът или безплодието е състояние, при което една двойка не може да зачене след година на редовни, незащитени полови контакти. Това състояние засяга значителен процент от двойките по света, като причините за него могат да бъдат различни и свързани както с жената, така и с мъжа. За щастие, съвременната медицина предлага редица методи и мерки за справяне с този проблем. Важно е да се потърси навременна консултация със специалист, който да насочи двойката към правилните изследвания и подходящо лечение.
Безплодието е все още тема табу. От страх или от срам, двойките трудно говорят на тази тема извън специализираните форуми или групи в социалните мрежи. Статистиката покзва, че при над 270 000 партньори има проблеми със зачеването, но едва половината говорят за това.
Безплодието съществува още от древността. В древен Египет и древна Гърция има артефакти, които показват, че и тогава се е водила битка за зачеване.

Кога да потърсим репродуктивен специалист, ако бебето се бави?

Съветът на нас, специалистите, е, че ако в рамките на една година при активни опити без предпазни средства не може да се постигне бременност и двойката е под 35 години, то е добре да се потърси помощ. Над тази възраст срокът спада до 6 месеца. Обикновено при една репродуктивно здрава двойка под 35 години шансът за постигане на бременност е 25-30% всеки месец. Разбира се, има изключения. Това правило е съвсем ориентировъчно и за това преппоръчвам при съмнение или притеснение от страна на двойката, тя да се консултира с репродуктивен специалист.

Кого засягат повече проблемите, водещи до безплодие – жените или мъжете

Проблемите, водещи до безплодие, засягат и двата пола, макар и все още да битува схващането, че причините са по-скоро при жените. Статистиката показва, че факторите за ненастъпване на бременност се разпределя почти поравно между половете. Най-общо казано, в 1/3 от случаите, причините за безплодие са при жената, в 1/3 – при мъжа и в 1/3 – и при двамата партньори. Има и 10-12 %, при които не можем да изясним причините за стерилитета – не само тук, в България, но и в целия свят.

Пада ли възрастта на страдащите от безплодие

Безплодието може да засегне всеки, независимо от пола и възрастта. Факт е, че жените са най-фертилни в десетилетието на своите 20 години, като проблемите със забременяването при тях нарастват след 35 години. При мъжете фертилността също намалява с годините, но значително по-бавно.

Какви са причините за стерилитет?

Причините за проблемите със зачеването могат да бъдат различни и да засягат както женската, така и мъжката репродуктивна система. Сред най-често срещаните са:

При жените:

  • Нарушения в овулацията (например синдром на поликистозните яйчници)
  • Проблеми с фалопиевите тръби (запушвания или сраствания)
  • Ендометриоза
  • Хормонални нарушения
  • Възрастта (съществен фактор, особено след 35 години)

При мъжете:

  • Ниско качество или брой на сперматозоидите
  • Варикоцеле (разширени вени на скротума)
  • Хормонални дисбаланси
  • Генетични фактори или инфекции, засягащи репродуктивната система

Какви изследвания се правят при стерилитет?

Ако не успявате да заченете, е важно да посетите лекар, който да ви препоръча подходящи изследвания. Изясняването на причините е един процес за двойката. Както жената, така и мъжът трябва да се подложат на изследвания, да бъдат заедно в този процес, за да се изясни причината, да се разбере къде е проблемът.

Някои от основните тестове включват:

  • Оценка на овулацията: Това включва измерване на хормоните в кръвта или използване на тестове за овулация, за да се установи дали жената овулира нормално.
  • Семинална проба (спермограма): За мъжа това е основният тест, който анализира броя, формата и подвижността на сперматозоидите.
  • Изследване на хормоналния статус на жената
  • Ултразвуково изследване: Този тест се използва за оценка на структурата на матката, яйчниците и фалопиевите тръби при жената.
  • Хистеросалпингография (HSG): Тази процедура изследва проходимостта на фалопиевите тръби и състоянието на матката.
  • Лапароскопия: Това е по-инвазивен метод за диагностика на състояния като ендометриоза или сраствания, които могат да предизвикат стерилитет.

Как се лекува стерилитетът

След като са установени причините за стерилитета, се пристъпва към различни методи на лечение, които могат да включват:

  • Медикаментозна терапия: При хормонални проблеми или липса на овулация лекарят може да предпише лекарства, стимулиращи овулацията или регулиращи хормоналния баланс.
  • Хирургично лечение: В случаи на запушени фалопиеви тръби, миома, полипи или други аномалии, хирургичната интервенция може да помогне за възстановяване на нормалната функция на репродуктивните органи.
  • Интраутеринна инсеминация (IUI): Това е процедура, при която сперматозоидите на мъжа се поставят директно в матката на жената по време на овулацията. Този метод е подходящ при леки проблеми със спермата или при жени с леки овулационни проблеми.
  • Инвитро оплождане (IVF): Това е по-сложен и често използван метод, при който яйцеклетката се опложда извън тялото на жената, след което оплодената яйцеклетка (ембрионът) се имплантира в матката. Този метод е подходящ за двойки с различни репродуктивни проблеми – от непроходими фалопиеви тръби до мъжки фактори за стерилитет.
  • Донорски програми: Ако жената няма здрави яйцеклетки или мъжът няма здрави сперматозоиди, може да се използват донорски клетки за оплождане.
  • Сурогатно майчинство: Това е алтернативен вариант, когато жената не може да износи бременност поради здравословни причини. В такъв случай ембрионът се имплантира в тялото на друга жена (сурогатна майка), която износва бебето.

Промени в начина на живот

Понякога стерилитетът може да бъде свързан с начина на живот и някои промени могат да подпомогнат зачеването:

  • Здравословна диета и поддържане на оптимално тегло: Наднорменото или поднорменото тегло може да повлияе на фертилитета.
  • Физическа активност: Редовните умерени упражнения подобряват общото здравословно състояние и намаляват стреса.
  • Избягване на стреса: Стресът може да влияе негативно на хормоналния баланс и на репродуктивните функции.
  • Спиране на тютюнопушенето и ограничаване на алкохола: Тези фактори влияят негативно както на качеството на спермата, така и на овулацията при жената.

В заключение

Стерилитетът може да бъде стресиращо и емоционално предизвикателство, но благодарение на напредъка на медицината има множество възможности за справяне с него. Ранната консултация с лекар и прилагането на правилни мерки могат значително да увеличат шансовете за успешна бременност.

  • овулацията не се случва при всеки цикъл по едно и също време;
  • не винаги яйчникът отделя яйцеклетка, понякога „прескача” 1-2 цикъла;
  • не всеки фоликул, който нараства като доминантен и се „пука” при овулация, съдържа яйцеклетка;
  • не всяка яйцеклетка е годна да се оплоди след отделяне (в естествени условия обикновено е една);
  • сперматозоидите не пристигат „навреме” до яйцеклетката, не преживяват достатъчно, нямат нужната концентрация – не е вярно твърдението, че един сперматозоид е достатъчен, в естествени условия са нужни милиони сперматозоиди, които помагат на този „един”, за да „предразположи” яйцеклетката да поеме сперматозоида;
  • не винаги от правилно оплодената яйцеклетка се получава ембрион с добри характеристики и потенциал за имплантация.

При наличие на някое от следните обстоятелства е препоръчителна консултацията със специалист по репродуктивна медицина:

При жената:

  • нередовен или болезнен менструален цикъл;
  • менструалните цикли са през по-кратки интервали от време – на 21 или по-малко дни;
  • липса на менструация за период по-дълъг от 3 месеца;
  • два или повече аборта (спонтанни или по желание);
  • синдром на поликистозните яйчници (PCOS);
  • LUF синдром;
  • ендометриоза;
  • миома или полипи на цервикалния канал;
  • намален яйчников резерв;
  • прекарани в миналото полово-предавани инфекции (напр. Хламидия, Гонорея, Микоплазми и Уреаплазми, Трихомони);
  • и други.

При мъжа:

  • хирургична интервенция на херния или на тестисите;
  • нетипично разположение на първия или втория тестис;
  • паротит (по време или след пубертета);
  • варикоцеле;
  • проблеми с ерекцията или еякулацията;
  • прекарани в миналото полово-предавани инфекции (напр. Хламидия, Гонорея, Микоплазми и Уреаплазми, Трихомони);
  • и други.

Ин витро процедурата

Процедурата „ин витро оплождане” (на латински: in vitro – „в стъкло“) е вид асистирана репродуктивна технология. Това е процес, при който се извършва оплождане на една или няколко яйцеклетки извън тялото на жената, като след това получените ембриони се връщат в матката. Методът се прилага в различни случаи когато спонтанното зачеване (по естествен път) е невъзможно или силно затруднено. Ин витро процедурата трае около 15 дни – от първия ден на стимулацията до трансфера на ембриони.

Кога се прибягва към ин витро?

Преди да се прибегне до изкуствено оплождане е важно да се открие причината за неуспешното забременяване по естествен път. В някои случаи може да се приложат консервативни методи за лекуване на стерилитет. Ако лечението е с неуспех, то ин витро процедурата е следващият метод за справяне с проблема. До ин витро оплождане се прибягва тогава, когато има налични репродуктивни проблеми, за които няма други начини на лечение.

Проблемът с безплодието засяга и двамата партньори еднакво. Стерилитетът засяга приблизително 15% от двойките и се определя като неспособност за забременяване въпреки редовните сексуални контакти и неприлагането на мерки за предпазване от бременност. В допълнение, за стерилитет се говори и в случаите на неуспех при износването на бременност.

Какво е необходимо при подготовка за инвитро процедура?

Стартът на всяка инвитро процедура се предхожда от предварителни специализирани изследвания и консултации, за да може репродуктивният специалист да изгради индивидуализиран подход към всеки пациент с оглед на конкретните нейни и/или негови специфики.

Първичен преглед

Първичният преглед е Вашата първа среща с акушер-гинеколога. Дотогава е препоръчително да сте направили предварителните изследвания, които са уточнени при записването на часа при лекаря.

Важна е детайлната анамнеза – набор от въпроси, касаещи Вашата медицинска история и здравословното Ви състояние. Лекарят трябва да знае за наличието на съпътстващи и минали, както и наследствени заболявания. Ако имате история на онкологични заболявания по майчина линия, както и история на ранна менопауза в семейството, съобщете за това на репродуктивния специалист. Използвайте случая да зададете своите въпроси или да споделите притесненията си.

При първата среща следва ултразвуков преглед за прецизен оглед, диагностика и оценка на състоянието на репродуктивните органи. След тази първа консултация и преглед се обсъждат резултатите и препоръчва план за бъдещи действия - стъпките са много и специфични спрямо всеки пациент. Възможно е да бъдат необходими допълнителни изследвания, като, например, цветна снимка (ако няма такава).

Етапи на инвитро процедурата

Хормонална стимулация

Стимулацията на яйчниците (контролирана овариална хиперстимулация) цели да осигури образуването на по-голям брой зрели яйцеклетки посредством приложението на различни медикаменти. Стимулациите се извършват по определени схеми, наречени „стимулационни протоколи“. Кой от тях ще избере Вашият репродуктивен специалист и как точно ще протече Вашата хормонална стимулация зависи от репродуктивния Ви статус и спецификите на конкретния случай, като се отчита състоянието на яйчниковия резерв, възрастта, отговорът на яйчниците към предишни стимулации, съпътстващи заболявания и др.

Пункция на фоликули

Пункцията е етапът, в който от Вашите фоликули се аспирират вече узрелите яйцеклетки. Под ултразвуков контрол с помощта на много тънка игла яйчникът се достига през стената на влагалището, фоликулите се пунктират и фоликулярната течност, в която яйцеклетките „плуват“, се събира в епруветки. Веднага след това ембриолог трябва да „открие“ яйцеклетките под микроскоп, да ги промие и да ги постави в хранителна среда. Прави оценка на качеството им и ако са налични зрели яйцеклетки, осигурява подходящите условия за тяхното оплождане с IVF/ICSI процедура.

Обработка на сперматозоидите

В Андрологична лаборатория се подготвя отделената от Вашия партньор семенна течност. Впоследствие наличните сперматозоиди се обработват по различни методи, пречистват се и се активират.

Инвитро оплождане (IVF/ICSI)

Kласическото инвитро оплождане (IVF – инвитро фертилизация) е метод, при който в лабораторни условия Вашите зрели яйцеклетки, извлечени чрез пункция, се събират със отделените от вашия партньор сперматозоиди, за да се оплодят.

ICSI (инжектиране на сперматозоид в цитоплазмата на яйцеклетката) е техника за асистирана репродукция, която се прилага най-често, когато е налице т. нар. „мъжки фактор“ за липса на бременност, или по-точно – при влошени спермални показатели на партньора.

Трансфер и тест за бременност

След пункцията се стартира прием на прогестеронов препарат, който да подготви матката за имплантация на ембрионите.

Ако ембрионът се развива нормално след инвитро оплождане и достигне до стадия с две до осем клетки след няколко последователни деления (най-често след около 48 часа), се пристъпва към ембриотрансфер на 3-ия ден след пункцията на фоликули.

Възможно е ембриотрансферът да протече и на 4-ия или 5-ия ден, когато ембрионите са на стадий бластоциста. Ембриолозите поставят ембриона/ембрионите в много тънък катетър, който репродуктивният специалист под ултразвуков контрол въвежда в матката, за да го/ги прехвърли там на оптималнaта за имплантиране позиция. Процедурата е абсолютно безболезнена и напомня усещането при вземането на материал за цитонамазка.

При повече ембриони, гинекологът след консултация с ембриолог ще прецени кои и колко от тях да бъдат прехвърлени в матката. Останалите могат по желание на двамата партньори да бъдат замразени или унищожени.

Тестът за бременност се извършва около 14-ия ден след извършения ембриотранфер или инсеминация. Хубаво е тестът за бременост да бъде кръвен, за да може да се проследи дали е имало някаква имплантация. Кръвният тест е много по-точен от уринарния. При отрицателен тест медикаментите се спират, при положителен тест - продължават същата схема. Следва преглед 10 дни след положителния тест, т.е. - 24-25 дни след ембриотрансферът.

Успеваемост

До колко успешна ще е ин витро процедурата зависи от редица фактори, сред които са физиологичното състояние, възрастта на жената, както и използваните техники и методи на оплождане. Средният процент на успеваемост е около 20-30%. Именно затова много често се налага повтаряне на процедурата.

Най-важното при извършването на всяка една процедура е да се следват препоръките на лекаря, както и да се направят всички необходими изследвания, които ще помогнат за увеличаване на възможността за забременяване.

История

Първият опит за ин витро оплождане датира от далечната 1890 г., когато Уолтър Хийп, професор в Университета в Кеймбридж, е първият, който успешно извършва трансплантация на ембриони върху зайци. През 1932 г. Алдъс Хиксли в своята книга „Прекрасен нов свят” напълно правдоподобно описва техниката ин витро оплождане, така както се прилага днес.

Първото ин витро бебе в света, Луиза Браун, е родено през 1978 г. в Англия, благодарение на доктор Робърт Едуардс и доктор Патрик Стептоу.

В Бъргария, десет години по-късно, през 1987 г., методът е приложен успешно от доц. Атанас Щерев и доц. Илия Ватев.

Мъжко безплодие (стерилитет)

Неуспехът на една двойка да постигне зачатие може да бъде резултат от проблем в жената точно толкова, колкото от проблем с мъжа.

При 30% от потърсилите медицинска помощ причината е изцяло у мъжа, а при още 20% — частично. Безплодието при мъжа би могло да се дължи на много фактори - нарушения в сперматогенезата, подвижността на сперматозоидите, ерекцията, еякулацията или на неспособност за взаимодействие между сперматозоида и яйцеклетката. През последните няколко деситилетия, въздействието на индустриализацията върху репродуктивното здраве е повод за безпокойство. Тези притеснения са до голяма степен породени от доклади, показващи, че качеството на спермата при мъже от Европа и САЩ е намаляло през втората половина на 20ти век. Токсините, които най-често биват посочени като потенциални причинители на неплодовитост, могат да бъдат организирани в четири категории: физични и химични фактори, както и фактори, свързани с работата и стила на живот.

Изследванията на 472 безплодни двойки показват, че:

  • при 12% проблемът се дължи на ниска концентрация на сперматозоиди;
  • при 6% — на пълна липса на сперматозоиди;
  • при 8% — на антитела срещу спермата;
  • при още 6% — на непълноценно полово общуване.

Причини за безплодие или понижена оплодителна способност могат да бъдат:

  • топлина или електростатично електричество около тестисите;
  • битови навици, например много алкохол, пушене и стрес;
  • преболедуван орхиепидидимит;
  • прекаран двустранен реактивен орхит;
  • недоизлекувана инфекция (например хламидия);
  • предхождащи проблеми с тестисите (завъртане) или неслязъл тестис;
  • малоформации по рождение, като липса на еякулаторен тракт или на семепровод;
  • запушен епидидим или семепровод в резултат на прекарана инфекция (гонорея, хламидия и др.);
  • антитела срещу сперматозоидите;
  • ретроградна еякулация;
  • генетически увреждания;
  • импотентност;
  • химиотерапия;
  • тежко заболяване на черния дроб или бъбреците

Диагностика на мъжкото безплодие

Първоначалното изследване включва историята на пациента, физически преглед, общ хормонален тест и един или повече анализ на спермата, при който се изследва количеството сперма, броя на сперматозоидите, както и тяхната възможност да се движат спонтанно и качеството на тяхното движение и морфология. Първоначалните въпроси към пациента включват:

  • Преглед на медицинската история, предишни операции и взимани лекарства
  • Дискусия относно семейната история на неплодовитост или дефекти при раждане
  • Внимателен преглед на социалната история и работните рискове на пациента,
    за да бъде дадена оценка за възможно излагане на опасни субстанции, които биха могли да навредят на плодовитостта.

След това се прилага подробен физически преглед с цел да се оценят тазовите органи: пенис, тестиси, простата и скротум.
Прилагат се лабораторни тестове като:

  • Анализ на урината, който индикира наличието на инфекция
  • Анализ на спермата, при който се оценява мобилността, формата и зрелостта на сперматозоидите, обемът на изхвърляне, реалният брой сперматозоиди и ликвидитетът на изхвърлената сперма.
  • Хормонални тестове, които оценяват нивото на тестостерон и ФСХ (фоликул стимулиращи хормони), за да се определи цялостният баланс на хормоналната система и специфичното състояние на производството на сперма. Серумното ниво на LH и пролактин са други хормонални тестове, които могат да бъдат направени, ако първоначалното тестване индикира нужда да се направят.

Когато диагнозата не е очевидна след първоначалното изследване, допълнителни тестове могат да бъдат необходими.
Един или повече от долуописаните тестове могат да бъдат препоръчителни:

  • Seminal Fructose Test – за да определи дали фруктозата бива добавена правилно от семенните торбички към спермата
  • Post-ejaculate Urinalysis – за да определи дали съществува препятствие или обратно изпразване
  • Semen Leukocyte Analysis – за да определи дали има бели кръвни телца в спермата
  • Kruger and World Health Organization (WHO) Morphology – за да изследва формата на сперматозоидите и тяхните свойства в детайл
  • Anti-sperm Antibodies Test – за да установи наличието на антитела, които могат да доведат до неплодовитост
  • Sperm Penetration Assay (SPA) – за да се потвърди способността на спермата да опложда
  • Ултразвук – за да установи наличието на разширени вени или препятствия на тръбите в простатата, скротума, семенните торбички или канала на изхвърляне
  • Биопсия на тестисите – за да определи дали производството на сперма е разстроено или има наличие на блокаж
  • Vasography – за да се провери структурата на системата от канали и да се открият евентуални препятствия
  • Генетични изследвания – за да се отхвърлят възможни мутации в един или повече генни региони в Y хромозома или за да се тества за cystic fibrosis при мъже, на които им липсва vas deferens

След като диагностичната оценка бъде завършена, лечението може да бъде медицинско или ендокринологично третиране, хирургическа корекция, или решение да се манипулира или обработи спермата с цел достигане на бременност.

Няколко полезни съвета

Няколко лесно осъществими промени в начина на живот могат да увеличат оплодителната способност:

  • Носете свободни боксерки
  • Намалете количеството на алкохола. 40% от намалената оплодителна способност се дължи на поемането на четири единици алкохол дневно.
  • Ограничете поемането на кофеин до три чаши кафе, чай или кола дневно.
  • Откажете пушенето, за да не се образуват допълнителни количества свободни радикали.
  • Освободете се от излишното тегло, което нарушава равновесието между тестостерона и естрогена.
  • Прилагайте различни методи за намаляване на стреса.
  • Поемайте достатъчни количества антиоксиданти с храната си. Те неутрализират свободните радикали, на които се дължат 40% от щетите, нанесени на сперматозоидите - витамин C, E, бетакаротин /протвитамин на витамин А/, цинк. Необходимите антиоксиданти се набавят чрез храната или чрез синтетични хранителни добавки. Витамин С – портокали, киви, лимони, чушки, зеле, броколи, картофи; Витамин Е - спанак, слънчогледово семе, пшенични зародиши, ядки; бетакаротин – моркови, зеле, спанак, броколи; цинк – телешко и агнешко месо, яйца, морски продукти, зърнени храни, кисело мляко.

Шансовете жената да зачене могат да бъдат увеличени, ако мъжът се въздържа от еякулация 3-5 дни преди фазата на най-голяма вероятност за оплождане на яйцеклетката (между 12-ия и 19-ия ден от началото на менструалния цикъл). Според изследванията тогава концентрацията на сперматозоидите е най-голяма.

Някои факти за мъжката спермограма през последните години

През последните 50 години концентрацията на сперматозоидите е намаляла от 113 на 66-76 милиона на милилитър, обемът на семенната течност е спаднал от 3,4 на 2,75 милилитра, подвижността на сперматозоидите също е намаляла.

През последните 15 години броят на мъжете с понижена концентрация на сперматозоидите се е утроил, а два пъти повече мъже са с намалена подвижност на сперматозоидите. Изследванията показват, че съдържанието на сперматозоиди с неправилна морфология се е увеличило 12 пъти.

Мъжете с концентрация на сперматозоидите 20-40 милиона на милилитър се смятат с намалена оплодителна способност, докато при под 20 милиона на милилитър се водят стерилни. На практика обаче не е точно така, защото при по-нисък процент подвижна сперма обикновено е необходимо повече време за оплождане.

Секциото – за и против

Нарастващият брой раждания чрез цезарово сечение става повод за дискусии както сред професионалните среди, така и между майките. През последните години се наблюдава тенденция за повишаване честотата на оперативните раждания като по статистически данни този процент достига до 40 % от ражданията. Причините за това са комплексни – медицински, социални, психологични като не малка част се дължат и на предпочитания на самата пациентка, без да има медицински показания за това. Секциото е коремна операция, която носи рискове и усложнения както за майката, така и за бебето. Две основни причини карат бременните да настояват да родят със секцио. Първата причина, това е насажданото мнение, че оперативното раждане е по-малко рисково и травмиращо плода. Втората основна причина почива на страха от болка и опасенията, че естественото раждане би увредило по някакъв начин организма им. Оперативно раждане се налага в много случаи по медицински причини като едър плод, предлежаща плацента, офталмологични причини, неправилно предлежание на плода, тесен таз, възраст.

За и против секциото

Истината е, че няма никакви доказателства, че новородените със секцио са в по-добро състояние от новородените при нормално протекло раждане – нито непосредствено след раждането, нито в по-късните етапи от живота им. Ако секциото е по медицински показания, надали има смисъл да се обсъждат предимствата и недостатъците. Безспорно това е правилното решение за жената и нейното бебе. Все пак предимство е, че родовите пътища остават незасегнати.

Жените желаят секцио поради страха от болка и опасенията, че естественото раждане би ги увредило по някакъв начин.
Какви са тук реалностите?

Истината е, че съвременните методи за обезболяване при естествено раждане с епидурална анестезия снижава болката до минимум и позволява на жената да взима активно участие и да се чувства комфортно в целия процес на раждането. Много е важно да се промени нагласата на жената спрямо естествения процес на раждането като за това трябва да се дава точна информация на родителите, да се създаде доверие в екипа и направи предварителна подготовка за активно раждане. Удачен вариант за това е да се посещават специалните училища за бъдещи родители

Винаги ли след секцио трябва да се ражда отново със секцио

При втора бременност, ако не съществуват индикации за оперативно родоразрешение, при прецизна преценка от страна на специалиста, раждането може да завърши и по естествен път.

Трябва ли жената, заченала in vitro, непременно да роди секцио?

През последните години се увеличава процентът на бременностите, постигнати чрез асистираните репродуктивни техники /инсеминации, ин витро/. Независимо от начина, по който е настъпила бременността, ако тя протича нормално и няма акушерски показания за цезарово сечение, такава жена би могла да роди по естествен път. Как да роди жената – по естествен път или със секцио, е въпрос, който трябва да се обсъжда съвместно между акушер-гинеколога и бъдещите родители, съобразявайки се с медицинските показания и желанията на жената.

Щитовидната жлеза и стерилитетът

Ако дълго време не можете да забременеете, проверете щитовидната си жлеза. Проблемите с щитовидната жлеза често могат да бъдат причина за безплодието както при жената, така и при мъжа. Пациентите както с повишена, така и с понижена функция на щитовидната жлеза често имат репродуктивни проблеми, въпреки че е напълно възможно да се забременее и при наличие на болестта. Наричат проблемите с щитовидната жлеза „тихата епидемия“, защото в много случаи жените не знаят, че имат проблеми с нея. Мъже и жени, при които е налице нелекувана дисфункция на щитовидната жлеза, често страдат и от понижено либидо.

Влиянието на щитовидната жлеза върху всички функции на организма, включително на половата систева, е огромна. Ето защо, проблемът с щитовидната жлеза е сериозен – хормоните на щитовидната жлеза са от съществено значение за правилно и нормално ембрионално развитие както и за износването на плода. При нарушена функция на жлезата жената може да има липса на овулация. Нарушения на щитовидната жлеза причиняват и спонтанни аборти – до 6% от случаите. Хипо или хипертироидизмът може да бъде причина за стерилитет и при мъжа, тъй като за производството на сперма се изискват нормални нива на тироидните хормони в организма.

Заболяванията на щитовидната жлеза са лечими. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-добре. Това, което препоръчвам, е консултация с ендокринолог, а при бременност и заболявания на щитовидната жлеза – чести консултации с него. Критериите при стерилитет и бременност са различни, лечението, честота на посещения, през какъв интервал да се правят контролни изследвания трябва да бъде преценено от ендокринолог и акущер гинекологът, проследяващ пациентката.

Фолиева киселина и бременност

Фолиевата киселина, наричана още витамин B9, е един от най-важните за здравето и витамин. Тя помага на клетките да се умножават. Фолиевата киселина е и единственото хранително вещество, при което потребностите на бременната са увеличени двойно. Необходима е за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона. Достатъчната консумация на фолиева киселина намалява риска от вродени увреждания на бебето до 70% като спомага за правилното развитие на гръбначния стълб, мозъка, образуването на ДНК и доброто развитие на клетките. Витаминът оказва и положително въздействие върху организма на бъдещата майка - тонизира и намалява нивото на стресовите хормони. Особено полезен е за жени, склонни към анемия.

Тъй като организмът не произвежда витамина, той трябва да се набавя най-вече чрез храна или под формата на таблетки. Най-добрият и източник са суровите зелени зеленчуци - салатите, спанакът, грахът, магданозът, броколите, хлябът. Фолиева киселина има и в черния дроб, меките сирена, цитрусовите плодове, овесените ядки, пшeничните зародиши. Необходимото количество при бременните жени е 400 мкг (0,4 милиграма) дневно.Трудно се достига достатъчен прием на този витамин чрез храната, особено по време на бременност, когато потребностите от него са двойно по-високи, тъй като няма специфични, богати на фолиева киселина хранителни източници, с изключение на черния дроб. Ето защо, за избягване на фолиев дефицит в критичните първи месеци на бременността и намаляване риска от вродени малформации на новородените, на жените, които планират да забременяват се препоръчва да взимат допълнително фолиева киселина като хранителна добавка.